Самите гробове

-Ами. истината

-Емм...какво би направил ако те целуне момче с език и си признае че те убича?-каза Фи

-Нямаше да й повярвам и щях да я зарежа

-Ъъъ....казах момче ама карай...е аз пак се усмелявам!

-Амиии...направи каквото си искаш хд

-Ти ме накарай да направя нещо щот вмомента главата мие куха лейка!-каза Фи като се усмихна

-Да и аз също съм така - каза той и се засмя

Фи се загледа в небето очите й станаха червени

Данте я погледна

Фи се сети нещо от миналото си и една сълза се стече по лицето й

-Случило ли се е нещо? - попита я той

Фи се стресна и набързо изтри сълзата а очите продължиха да светата червено и каза:
-Спомних си за....охх..от миналото едно нещо се сетих.-се усмихна като опита да прикрие,че е тъжна

-За какво по-точно?

-Еми...нали сега вече е 2:07ч и на този ден починаха царя и царицата бяха убити от шпионин,тогава имаше война между черните и белите ангели и на 14 години станах водача на черните ангели и сега като се сетя че мама и тате ги няма ми става гадно.-учите й се напълниха със сълзи и опита да ги сдържи

-Повярвай ми. Аз не се чувствам никак по-различно

Фи каза:
-По-добре така отколкото да знаеш че си имал и си нямал грам време да ги видиш да прегърнеш да им кажеш че ги обичаш да им благодариш-тя неможа вече да се сдържи и паднаха няколко капки сълзи

Данте каза
-Аз пък изобщо не съм имал родители

Фи каза:
-Завиждам ти!-като сълзите продължиха да се стичат

-Аз дори не знам какво съм и от къде идвам, просто знам, че съществувам...

Фи изтри сълзите си и каза:
-Хайде вече стига сме говори казвай какво да направя

-За кое какво да направиш?

Фи въздъхна и каза:
-Нищо-след това очите й станаха нормални и добави:
-Искаш ли да се маха ме от тук че нещо хладно стана ако искаш у нас?

-Ами добре, става. - отговори той и се усмихна

Очите й станаха червени пораснаха крилете хвана Данте за ръцете и полетяха към къщатата й

Мизоре дойде и седна на една надгробна плоча.